В резюме

LifeJoker

Dimmu Borgir – In Sorte Diaboli

Всеки нов албум на групата предизвиква раздвижване сред музикалната критика и фенската маса, но специално този беше очакван с особен интерес поради две причини. Това е първата концептуална продукция на норвежците, отнасяща се до някаква средновековна история, а освен това е и реален дебют на легендарният Hellhammer на барабаните. В общи линии продукцията е перфектна, а типичният симфоничен Dimmu Borgir се е развихрил с пълна сила. Нямам особени забележки.
Оценка - 6/6 (Dimmu Borgir, но вече и с Hellhammer)

Morgana Lefay – Abberations of the Mind

Дванайсет песни плюс един бонус, но за съжаление не това, което очаквах. След доста силния преден албум групата, към която никога не съм крил пристрастията си, не оправда очакванията ми. Албумът е твърде еднообразен, а опитите за вкарване на траш елементи звучат неуместно. Мелодичните пасажи са направо скучни и без необходимия дух. Разбира се има разпознаваеми песни, при това поне три, но те се губят в твърде дългата продукция.
Оценка – 3/6 (стъпка назад за група с традиции)

Infected Mushroom – Vicious Delicious

Психеделик-транс в ултимативна форма, с известно влияние от алтернативния рок, при това от Хайфа, Израел. На места се прокрадват и ориенталски мелодии, за аромат и цвят. Това е вече шести албум на групата, който заслужава само добри думи. Отварящото парче, Becoming Insane е потенциален хит, реализиран и като видео, и като EP още в началото на годината. Останалите композиции също заслужават вниманието на всеки музикален ценител.
Оценка – 5/6 (добра музика, добри идеи)

Vital Remains – Icons of Evil

Една от дет метъл групите от американската сцена с богата история. Списъкът на музикантите, които са преминали през нея е отчайващо дълъг, но въпреки това Дейв Сузуки и Тони Лазаро продължават да подържат огъня на антихристиянския дет метъл, подкрепяни от известно време от негово сатаничество самият Глен Бентън. Качеството на музиката е учудващо добро, макар стилът да е дъвкан и предъвкван хиляди пъти. Малко субективно, но намирам доста допирни точки с Cannibal Corpse.
Оценка – 3,5/6 (another death metal band)

Мелодичен викинг метъл с разнообразни влияния. Звукът е направо космичен на моменти, с класически китарни пасажи и множество семпли и кийборди. Редуват се изчистени с блекърски вокали. По този начин Vinstersorg могат да се наредят спокойно между групите, които са разпознаваеми във всеки един момент и поне малко уникални. Сравнението с Arcturus е неизбежно, макар звученето на двете формации да се доближава само в определени моменти. Финалното парче може да се определи само като апотеоз на композиторското майсторство, завладяващ инструментал с традиционни инструменти и богат звук.
Оценка – 4/6 (не точно моят стил, но пък изпълнен на ниво)

Шведските екстремисти се завръщат по-силни от когато и да било. След 15 години на сцената и множество студийни записи, Marduk спокойно могат да се причислят към класическите блек групи, които между другото не измениха на стила си в нито един момент. В този албум те отново с плътен звук постигат ефект на "виелица", който е непоносим за нетрениран слух, но абсолютно надъхващ за твърдите блекъри. Техническите умения са на много високо ниво, като приятно впечатление прави баса.
Оценка – 5/6 (може би най-доброто в стила за последните години)

Scarve – The Undercurrent

Доста странен индъстриъл траш от Франция. Всъщност групата доста трудно се поддава на определение, просто защото звучи като някакъв невъобразим микс от стилове и звуци. По този начин се създава и впечатление за хаос, едва ли умишлено търсен от музикантите. Това ми дава и основание да ги препоръчам на широко скроените дет метъл фенове. Качеството на продукция е малко занижено и доста от качествените елементи не могат да изпъкнат, но това не пречи на групата да е свеж полъх в екстремната сцена.
Оценка – 3,5/6 (любопитно)

Lord Belial – Revelation

Макар да не са от супер известните блек групи, момчетата от южна Швеция са сътворили един доста приятен, класически звук в новата си продукция. Стилът е леко думаджийски, мелодичен, но все пак запазил духа на ранните години на сцената. Единственият недостатък на подобен подход е факта, че подобен албум няма почти никакъв шанс да се котира високо в днешно време. А и подобни групи навремето имаше в изобилие.
Оценка – 3,5/6 (върна ме в доброто старо време)

Annihilator – Metal

Пореден албум на канадските трашъри, малко демодиран за съвременното развитие на музиката, но със сигурност едно от най-добрите им произведения. Ритъмът е жив, почти веселяшки, с картечни барабани и разнообразие в рифовете. Редуват се изчистени с типичните трашърски вокали. Голяма доза принос за приятния звук имат множеството гост музиканти от калибъра на Майкъл Амът и Алекси Лайхо. Особено ако си спомняте добрите години на групата в зората на стила, този албум ще ви допадне със сигурност.
Оценка – 4/6 (приятен траш с висока стойност)

Lumsk – Det Vilde Kor

Май ще е крайно време фолк рок и метъла да бъдат внимателно нацепени, прошнуровани и прономеровани. Ако навремето имаше само Skyclad, то сега почти всяка втора млада група се хвърля в дебрите на традиционните фолклорни подходи на родината си. Норвежците Lumsk предлагат приятна, нежна музика, инспирирана от поезията на известен норвежки писател (нищо не ми говори името му обаче, та ще го пропусна). Стилът е по-скоро дуум с приятен женски вокал и пиано, клонящ към дарк уейва и напълно неразбираем като концепция за мен, главно заради езиковата бариера.
Оценка – 4/6 (част от фолк вълната, но очарователни по своему)

Vomitory – Terrorize, Brutalize, Sodomize

Твърде олд скуул дори за мен. Звукът е първичен, груб, а композициите опростени до крайност. Голямата скорост допълва усещането за буря, но не е комбинирана с нужната техничност. Може би в последно време има твърде много подобни дет метъл групи, за да може да се обърне достатъчно внимание на тези доста опитни шведи. Обложката също не навява позитивни очаквания относно музиката и текстовете, но изглежда твърде претрупана.
Оценка – 2/6 (подобни могат да бъдат ринати със снегорин)

Pain – Psalms of Extinction

След силния ‘Dancing with the Death’ Peter Tagtgren се завръща с индъстриъл проекта си по един добър начин, макар и без признаци на развитие. На моменти има добри хрумвания, на моменти звучи твърде комерсиално, да не кажа лигаво, но демонстрира класа. Явно насоката твърдо гони слушаемост и клубна популярност. Поне на първо прослушване липсва потенциалният хит, песента, която да завладява още с първите тонове, но на фона на приятните мелодии и професионализма това може и да не е толкова сериозен проблем. Бих ви препоръчал албума с абсолютно чиста съвест, особено ако си падате по този тип музика.
Оценка – 5/6 (маестро Tagtgren, какво повече)

Monstrosity – Spiritual Apocalypse

Техничен дет от Флорида, какво друго би могло да се каже за тази група. Може би че звездите от Cannibal Corpse при всеки кадрови проблем отмъкват по някой член, но от това групата май само става по-силна. Дебютиращият зад микрофона Brian Werner показва завидна класа, достойна за класическите детстери. Разбира се, трудно е да очакваме някакви невероятни иновации в доста консервативния стил, но албумът е изключително професионален и като музика, и като звук.
Оценка – 4,5/6 (перфектно изпълнено клише в добрия смисъл на думата)

Nerksis

Sandra – The Art of Love

Появата на този албум, трябва да си призная, доста ме изненада, и то приятно. Тя беше легенда на диското през 80-те. Тогава се редяхме на опашки по стрелбищата на панаирите, за да можем да отстреляме на момичетата плакат на Сандра, а те от своя страна мрънкаха на родителите си да им купят от битаците дънково яке като нейното. Но всичко това е в миналото. Подходих към албума резервирано и с надеждата да е нещо различно от стила, в който пееше тогава. И надеждите ми се оправдаха. Тук определено се усеща цялостното влияние на Майкъл Крето. Музиката е почти изцяло в стила на Енигма, и по точно в стила на третия и четвъртия им албум. Музиката е нежна, разнообразна и приятна, но не очаквайте нещо зашеметяващо като идея или експеримент със смесване на музикални стилове, или използване на екзотични инструменти, нещо толкова характерно за Енигма. Албумът няма нищо общо с диското на 80-те, но определено е добър и, ако Сандра продължи да прави подобна музика, си мисля че може достойно да се завърне на музикалния пазар.

Коментирай...